Bernstein’s New York. История за кръшни моми и прекрасни слухово-визуални заблуди.

Музиката на Америка

Bernstein’s New York. История за кръшни моми и прекрасни слухово-визуални заблуди.

Чак след 4 часа разбрах, че концертът е свършил преди… 2 (часа). Времето те мами, щом си влюбен, а когато просто си внушиш, че си (то има ли разлика?) часовете започват да се стесняват като ластик. А, да, и започваш да говориш, пееш и пишеш глупости. По-късно, когато минутите вече са се разтегнали, „истинските“ случки след концерта Bernstein’s New York в българската зала започват да се избистрят…

Явно съм срещнал не наяве Maria и съм запелтечил в главата си някакъв микс от звуци и думички…

Изпадам на колене пред нея. Топла вечер в парка на Lincoln Square в New York с онази Maria, опакована в инфантилна синя рокля, пристягаща я отгоре и разтапяща се като облак надолу. Постоянно движение. А аз съм дървено елегантен тип с мазна прическа (бе, направо съм одрал кожата и дрехите на Lane Pryce от Mad Men). Love is lovely, the town is lonely и БАМ – Wrong Note Rag!. Въздушната американка от машината на времето ми забива студен шамар, развява синята рокля и се изпарява. Няма как да не се облещя, да напусна коленно ставното си разтежение и да запаля една цигара. Докато цигарата навлиза в мен, виждам, че не съм със сако, а със суичър и че Maria е още тук, но е гола и се е маскирала на статуята във фонтана на Народния. Момата мълчи, но със сигурност иска да си общува с мен телепатично и да ми изпее American Boy. Take me on a trip, I’d like to go some day. Take me to New York… Да, ама не – цигарата изгаря и вече не сме 50-те години на 20-ти век. Фасовете само в кофите по градинките…

ВАЖНО! Не изпробвайте словоизлияния в любов на студено, след като сте били потопени в горещи звуци от концерт, подобен на Bernstein’s New York. Просто отидете на финландска сауна и изчакайте Maria сама да ви намери (ако не е фонтан… или статуя). А, и да не си помислите, че сте разносвача сополанко с каскет и тиранти на New York Times. Те не ходят по сауни, те викат, те пренасят… недодялани истории.

ИНФО! За неразбралите причината за постфактологичните състояния, причинени ми през изминалата вечер, пояснявам:

Bernstein’s New York“ е името на музикалната програма, която беше представена от Оркестъра на Класик ФМ радио на 18 февруари от 19:30 ч. в зала „България“. Наслушах се и си фантазирах благодарение на събрани известни откъси от мюзикъли на великия американски творец Ленард Бърнстейн, посветени на неговия любим град – Ню Йорк. Концертът е част от цикъла „Музиката на Америка“, организиран от музикална агенция „Кантус Фирмус“ и фондация „Америка за България“. За програмата гостуваха изявените американски музиканти Роб Фишер (диригент, пианист, музикален режисьор и продуцент, носител на награда „Тони“), както и певците Рос Ликайтс (тенор) и Крий Керико (сопран). Последната смени синята със златна рокля и за капак на всичко оплете целия оркестър, хор и зяпачи в перлената си огърлица, извадена от горещата й звучна гръд. На пропусналите замотката – „честито“!

[media link=https://www.youtube.com/watch?v=OS_Ukq1_ZOY&feature=youtu.be]

Вижте също и: