Беглика ме вика

Беглика 2015

Беглика ме вика

Слизаме от колата и ни лъхва хладина и силен мирис на бор. Сменяме късите ръкави с дълги и връхлитаме в местността на яз. Беглика за Беглика фест 2015. Фестивалът се вихри вече трети ден и се обединяват в една магия природа, гора, вода, огън, музика и здравословна храна.

Пристигаме тъкмо за група „Джарава” , които припяват „Ти си уволнен… шефе”. Текстът ме замисля къде е щастието ми, между четири стени или тук, на открито, сред природата, където съм сега. „Нема да се нервиш”, „Кинтите”, „Къде, къде, къде” раздвижват публиката. Пред сцената няколко човека се премятат през глава и правят кълба, а на околните поляни се върти пой в огнен танц.

Вятърът довява реге блус и “Killo Killo Banda” се появяват на сцената. Нямаше как да не ми направи впечатление брадата на фронтмена и причудливата йоника, която освен клавиши имаше маркуч, автоматично превръщащ я в духов инструмент.  Парчето „My Bike” се наби в ушите ми веднага. Дали, защото обичам да карам колело или защото парчето беше много яко, не знам точно. А може би заради еко идеята на целия фест – колела под наем, канчета и съдове под наем, бира с 50 ст. по-евтина ако ползваш собствено канче, вегетарианска храна, кошчета за разделно събиране на боклука, компостери, каяци, смехо йога и още много уъркшопове с подобна идея, не само за възрастни, но и за деца.

Коста Костов излиза на сцената веднага след “Killo Killo Banda” и забърква електронна музика с балкански ръченици, а фронтменът на сръбската група продължава да припява реге ритми до късно през нощта. Аз обаче се насочвам към палатката, тъй като има нужда да презаредя батериите за следващия ден… А музиката не спира и продължава чак до сутринта, когато ди джеят е вече кацнал на едно дърво (без майтап, в буквалния смисъл).

лодкаСъбуждам се и решавам да отида до инфо центъра на Беглика, за да разбера в колко часа, какво и къде ще се случва. Идеята на феста е всичко да е еко и затова не очаквайте да намерите хартиени брошури с програмата на фестивала. Инфо таблото е черна дъска, надписана с тебешир, но тебеширът на места се беше изтрил и нищо не можах да разбера… Просто се гмурнах във фестивала и се оставих случайността да ме води.

Така и стана най-добре. Возих се на лодка, гребах с каяк, плувах в язовира, метнах се от едно дърво с помощта на махало (едно въже). След всичко това реших да се разходя малко извън фестивала до долната поляна на Беглика, където се мятаха на скарата кебапчета за невегетарианците и печени чушки за останалите. „А лятото е само наужким, замирише ли на печени чушки” – една китара придрънкваше следобеда край Беглика…

Beglika 2015Аз се размазах блажено на хамака с гледка към язовира, а от пулта на ди джея на дървото се чуваха песни на Тодор Колев, Анимационерите и други лежерни миксове, подходящи за бичене на айляк следобеда. Слънцето вече преваляше, когато един гайдар наду гайдата и всички почнаха да пеят родопски песни и завихриха хоро.

Нощта се спусна над Родопите и огньовете отново оживяха в ръцете на феите и самодивите, които танцуваха обути в шушони по меката трева. Light in Babylon се появиха на сцената и предизвикаха светлина в душата на всеки с ориенталската си музика. Michal Elia Kamal имаше толкова силно присъствие на сцената, че нейната енергия, заедно със силата на тарамбуката й, нямаше как да не зарази всеки от публиката. Всичко това беше подсилено от кратките й разкази преди всяка песен. Един от тях беше свързан с това, че няма никакво значение кой откъде е, особено когато става въпрос за музика. Тя обединява хората, защото всички я слушат и се забавляват без значение къде са родени. Michal го доказва – родителите й са от Иран, тя е родом от Израел, а живее в Истанбул…

След всяка нощ идва сутрин и така се сменят до безкрай. Затова има едно място, което се казва „Бар безкрай”, където може да си седиш вечно, защото никога не ти омръзва. Неделя сутрин се събуждам и от палатката ми се причува, че някой се провиква „Всички да дойдат на бар безкрай”, след което гайди и родопска музика се чуват отвсякъде. Измъквам се от палатката и се отправям натам.  По пътя пропускам опашките за мекици, не защото не обичам да чакам, а защото видях табела, че една мекица е равна на 1 км и не знаех дали ще мога извървя толкова много, за да изхабя енергията от мекицата.

Реших да насоча енергията си в друга посока и се присъединих към групата по смехо йога. Настроението ми заради феста беше максимално добро и смехът ми идваше естествено. Посмяхме се добре и презаредени си тръгнахме от Беглика с идеята да дойдем пак в скоро време, може даже и да не е по време на фестивала, защото местността е чудна.

[srizonfbalbum id=4]

 

Вижте също и: