Балалайката на Грета като комета

Балалайката на Грета като комета

думи: Влад

Да имаш грамофон през 21 в. е доста хипстерско, a да си пускаш оригинални плочи на Балкантон от 60-те е още по-хипстерско. И така, да отворим шкафа със старите плочи на баба, които запяват:

Циганка стара пуши с лула

 и си спомня за младостта –

Как с балалайка свирила тя

чудната песен за любовта.

Тумбалала, тумбалала, тумбалалайка,

тумбалала, тумбалала, тумбалала.

 Пей, балалайка, пей, балалайка,

чудната песен за любовта.

Колко от Вас са чували тази песен? А дали знаете кой я изпълнява? Точно така… Грета Ганчева. За тези, които не знаят коя е тя (ще се учудя, ако по-младите четящи са чували това име), веднага се впускам в кратко лирическо отклонение. То е в тон със сухите представяния на артисти от миналия век, да видите какво е…:)

 Грета Ганчева е популярна българска певица, родена в българския град Червен бряг. През 1962-1966 г. е изучавала театрално майсторство във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов“ в София, а като студентка е играла в постановки на Народния театър „Иван Вазов“ и е развивала кариерата си на естрадна певица. През 1966-1998 г. е била актриса в театъра „Сълза и смях“ в София, снимала се е в киното и активно е гастролирала в Русия. Популярна я прави култовият шлагер „Тумбалалайка“ (с която започнахме и ще завършим настоящия материал – бел.авт.). Снимала се е във „Войната на таралежите“ (1979), „Изпити по никое време“ (1974), „Синята лампа“ (1974), „Деца играят вън“ (1973) и други филми.

И така, в сряда вечер, в Руския културно-информационен център се състоя неин пролетен солов концерт. В програмата на концерта, сред останалите песни, прозвучаха култовите по онова време „България и Русия завинаги заедно“ по музика на Тончо Русев, български текст на Евтим Евтимов и руски текст на Лозан Такев, „Лов на патици“ – музика и текст на Александър Розенбаум  и популярната композиция „Моя страна, моя България“ по музика на Емил Димитров и текст на Васил Андреев. Чух много руски песни, които бях забравил… Както вече споменах основният акцент на случката, както и на творчеството на Грета през последното десетилетие, е руско-българската дружба и нейното възкресяване.

Самата Грета винаги е била здраво стъпила на земята, въпреки популярността, и не е забравяла, че е най-вече обикновен човек:

„На сцената може и да съм кралица, но в живота съм обикновена жена и можете да ме срещнете във всички столични тролеи или трамваи“.

След концерта се разбра, че Руския културно-информационен център в София има амбиция да бъде обновен и да популяризира руската култура, така че тя да достигне и до младите. И аз на това се надявам и вярвам, че спокойно след концерта на Грета Ганчева, центърът ще бъде сцена и на яки съвременни руски банди като Pompeya.

Очаквам ново включване от Ракетата майка, балалайка. 🙂