Масово „пречистване“ с Ayo

Масово „пречистване“ с Ayo

„Вярвам в живота. Вярвам в любовта, защото съм жива. Вярвам в живота, защото обичам“… „Пея всеки път като за последно“…(Ayo)

Излизам от зала 1 на НДК и тези думи на Ayo продължават да кънтят в ушите ми. И съм напълно убедена, че тя не само пя като за последно, не само ни накара да повярваме в живота, но и извика толкова много усмивки на лицата ни, че е трудно да се опише. Трябва човек да е бил там, да го е преживял, да е видял залата на крака, хората скупчени около певицата и хванати за ръце.

Цялата зала сякаш беше едно, туптеше в един ритъм и с едно сърце. Бяхме забравили за грижите, повярвахме в живота и оставихме музиката просто да минава през нас и да ни носи по своето течение. Хората се прегръщаха, прегръщаха и Ayo и тя ги прегръщаше и пееше с цялата красота на звънкия си глас.

Наистина малцина останаха на местата си. Дори и аз подскачах с целия си исполински ръст в следствие на неприлично високите обувки. Подскачах и пеех с цяло гърло: „I’m gonna dance, I’m gonna dance, I wanna dance, I’m gonna dance, I’m gonna dance, I wanna feel good.“

Никога не съм била привърженик на онези масови семинари за позитивни мисли и други подобни глупости, но след този концерт се чувствах сякаш някой ми е бил огромна доза усмивки. Не знам дали ефектът от гореспоменатите събития е същият и ако не е – „Моля ви хора, пренасочете парите си! Нека, когато Ayo дойде отново, да я посрещнем с пълна зала.“

А днес, аз продължавам да се чувствам „пречистена“, заредена, тихичко да си тананикам любимите Ayo песни и пред очите ми продължава да изниква отново и отново образът на малката девойка в дънки и кецове, която са раздаде цялата, смя се и плака заедно с дошлите да я чуят.

И мога да кажа само едно: „Down on my knees, I’m begging you, Please, please don’t leave me“ – Please come back!

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=Rx97iHXgVXk]