Ансамбъл „Зорница“ предколедно и многоцветно

Ансамбъл „Зорница“

Ансамбъл „Зорница“ предколедно и многоцветно

Не знаех, че съществува такова нещо като „хромофобия“ или с други думи казано „страх от цветове“, докато не пристъпих прага на залата на театър „Българска армията“ в мъгливата декемврийска вечер.

Закъсняваме и пустото фоайе с нищо не подсказва за еуфорията, която се вихри на хорото с ансамбъл „Зорница“. Само ритмите на народната музика, идващи от залата погалват ухото ми. Предколедният им концерт е препълнил цялата зала и само нашите 2 места седят самотни най-отпред по средата на втория балкон.

Дори и няколко минути преди началото на представлението е имало наплив за билети, но уви отдавна са разпродадени. И докато усетя какво се случва, мъжкото хоро връхлита на сцената. Бурно потропване на пети и викове разтърсват залата. Седящите не издържат да са по седалките мирно и ръцете им започват да ръкопляскат в такт с музиката. Бурни аплодисменти изпращат силата и дързостта на мъжкия танц, за да нахлуят момите.

В контраст на тропота на мъжките нозе, цървулите на краката на танцьорките пристъпват пъргаво и плавно, а момите се превръщат в самодиви. Златните пендари се люшкат върху красиво изтъканите носии и заслепяват публиката като слънце. С кръшното си хоро, самодивите привличат вниманието на момците, които закачливо хвърлят погледи и се заиграват на сцената. Мъже и жени се хващат за ръце и се понасят в танца. Хорото се завърта, като спирала в кръг и от височината на втория балкон хем ми се завива свят, хем се хипнотизирам.

Сцената беше малка да побере дългите хорá, особено когато целият състав на ансамбъла излезе да танцува. В няколко редици танцуват моми и момци. Особено зрелищно, от задната редица мъже с еленски скок прескачат с такава лекота и изящество, все едно летят. Бурните аплодисменти изпращат участниците, завесата се спуска и цветовете на носиите изчезват заедно с калпаците и червените пояси.

Излизам на улицата и краката ми тръгват с танцова стъпка хоп-троп, а очите ми още виждат цветно макар и да е тъмна и мъглива нощ. Разбирам, че нямам страх от цветовете, а просто съм се презаредила от тях.

Звук и картина от друго участие на ансамбъл „Зорница“