Сбъдната приказка с Андреа Бочели

Сбъдната приказка с Андреа Бочели

Отново е понеделник, отново сме на работа и отново пръстите ми чаткат по клавишите на клавиатурата. Този път обаче заниманието ми не е работно, а с бясна скорост си попълвам жалбата към Комисията за защита на потребителите. Пиша и се усмихвам, а се усмихвам, защото се сещам за приказния концерт от снощи и сладкия глас на Андреа Бочели, който завладя сърцата на хиляди и смекчи желанията на тълпата да линчуват всички представители на организаторите.

Няма да продължавам обаче повече с хейт, защото това не е статия за тях, а за него – за гения на музиката, когото Бог е надарил с толкова глас, че да издуха целия оркестър, заедно с хора. Помня, че го гледам на екраните и се чудя къде побира този въздух и как успява да достигне такива височини. Настръхвам при всяка изпята от него нота и несъзнателно се опитвам и аз да си задържа дъха. Сдържам се и да не си тананикам, за да не преча на околните да се насладят на 1000% на преживяването и да не разваля без да искам магията на концерта. Слушам ариите от Травиата, Трубадур, Риголето и в главата ми нахлуват сцени от опери и балове и истории за големи любови.

Искам да танцувам, да пея и този концерт никога да не свършва. Искам да слушам дуета на Андреа Бочели с Едит Пиаф, усмихваща се в черно-бяло от екрана, и да се наслаждавам още дълго на неговото Quizas и неговата Mamma. Искам да гледам луната и звездите и да усещам как дори вятърът затихва във възторг. Сещам се за легендата за Орфей, който укротявал с музиката си и най-големите зверове, и имам чувството, че присъствам на същото магично преживяване.

Ръкопляскам с цялата сила, на която съм способна, и се надявам да го задържим за поне още една ария, за още една песен. Слушам края на арията от Турандот и въпреки че знам, че вероятно това е краят на приказката от тази вечер, се чувствам невероятно щастлива и изпълнена с желание да се усмихвам още дълго.

Благодаря Ви, г-н Андреа Бочели, за тази сбъдната мечта и затова, че ни потопихте в една истинска приказка! Благодаря Ви за това преживяване, което както каза един много близък за мен човек – „Се случва веднъж в живота“. Надявам се да не е „веднъж“, но дори и да е така, знам, че и след години ще ме кара да се усмихвам.

Благодаря и на останалите музиканти и певци, тъй като съм сигурна, че без тях магията нямаше да е същата!

Що се отнася до драгите организатори, те бяха точно на срещуположното ниво – пълен потрес! Липса на табели, означаващи местата от Арена Армеец на стадиона; липса на табели, означаващи къде се намират блоковете на стадиона; липса на осветление в коридор със стръмни стълби; липса на условия за бременни и инвалиди; липса на адекватни стюарди; липса на проверка на багажа – всеки можеше да си внесе и бомба; липса на местата, за които хората са платили – на сайта никъде не пишеше, че местата и редовете няма да се спазват; липса на осветление в предвидените преносими тоалетни…

П.С. Пълен потрес (ПП) бяха и няколко представители на така наречените политически сили, които се опитваха да влязат в стадиона с джипове, при положение, че дори инвалидна количка не можеше да мине.