Колко голям трябва да си, за да си наистина голям – Anastacia

Колко голям трябва да си, за да си наистина голям – Anastacia

Колко голям трябва да си, за да си наистина голям? На този въпрос може спокойно да отговори певицата Anastacia – и с глас, и с поведение, и с отношение към публиката. Или поне това видях аз, а и смятам всички останали, дошли на концерта й снощи в зала 1 на НДК.

Въпреки сравнително краткото време на шоуто, русата фурия успя наистина да ни покаже много и най-вече това, че освен професионалист и изключителен певец е и много истинска и земна, със страхотно чувство за хумор, което дори не-добре направената настилка на сцената, не успя да развали. Освен познатите и любими песни Anastacia ни изненада и с изпълнението си на Sweet Child O’ Mine. След него бих посъветвала Guns да съберат багажа на Аксел Роуз и да го пратят в пенсия и да стискат палци дамата да се присъедини към тях.

Певицата отговори и на няколко въпроса на публиката, които зрителите предварително можеха да пуснат в кутия. „Това да бъда честна с моите чувства и да не се срамувам от това, което се случва в живота ми“, беше част от отговора й на въпроса „Какво я кара да създава толкова красива музика?“. Щастливците, чиито въпроси бяха изтеглени, получиха не само селфи с нея, но и по няколко големи прегръдки, толкова големи, че дори тези, които бяхме чак в края на втори балкон, се почувствахме прегърнати.

Част от шоуто беше и трио с двете ѝ бек-вокалистки. Нещо, за което човек може да ѝ свали шапка, тъй като двете дами са със страхотни гласове и е наистина проява на кураж да пееш наравно с тях. Концертът на Anastacia завърши с вероятно малко „изнервена“ охрана, на която се наложи да побяга малко отляво и отдясно на сцената, за да пази тръгналата на разходка към феновете певица. Но какво да се прави, такъв е животът – все пак феновете са по-важни от охраната, а те със сигурност останаха повече от доволни, тъй като мнозина се сдобиха я с автограф, я със снимка за спомен.

Що се отнася до организацията – браво на компанията. Залата имаше добър звук и навсякъде имаше мили, хора, които помагаха на заблудените да намерят местата си. Нямаше ги и сърдитите лелки на гардероба. Единствено нещата куцаха по отношение на журналистите. Все пак и ние сме хора, бре! Не е нужно отношение – тип към стадо. А и вещите са ни важни – като искате снимки, осигурете и място за фотоапаратите след това. Да не стане – ни снимки, ни статии, пък на събитието сте имали цяло стадо журналя.

[flickr_set id=“72157652000957302″]

Вижте също и: