7 НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ СЛЕД БЕГЛИКА

7 НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ СЛЕД БЕГЛИКА

Там се джамбурнаха нашите Паника и Шаманна

cover photo: Chechigo

1. Споделеното пътуване

Съвсем не се практикува единствено от закоравели серийни убийци, както параноично си подозирахме. В нашия случай, ни срещна с най-милия мрежов администратор в света, който почти за без пари ни достави в двете посоки с готин корейско-варненски черен джип. Ако не правиш излишни спирки и тръгнеш навреме, от София до Голям Беглик си за макс 2.5 часа.

2. Природата

Сурова и мега красива. Родопите са като декор на фентъзи филм и просто нямаме по-вълнуваща и магична планина. Язовирът е безбрежен и леден, но през деня става за плаж, каякинг и педал бординг, след залез обаче температурите рязко падат. Чат-пат се изсипват мощни градушки и малко може и да победстваш, нали. Затова трябва си подготвен с екипировка за минусови градуси и подходящи дрехи, сред които добре е да има нещо вълнено, нещо непромокаемо и нищо ново.

3. Пиенето

Разлива се предимно бира, но има и твърдо. Нищо не ти пречи да си капнеш и ракийка от вкъщи – хем сгрява, а и за дезинфекция, ако нещо. Животоспасяващ е и индийският чай масала, сега е моментът да го пробваш, ако не си. Приготвя се с мляко, черен чай, смес от подправки и, хм, щипка любов.

4. Храната

Ако си падаш по кебапчета и цвърцящи скари, определено не си за тук. Но, както се оказа, и веганските манджи са супер вкусни. Опитахме какво ли не: салати, паста, зеленце, омлети, пролетни рулца, картофки, палачинки (забъркани от нещо като 12 дечурлиги, които нон стоп се караха кой е шефът; естествено, че най-дебелото!), риба и сладолед и си облизвахме пръстите всеки път. Пинизът е, че ако нямаш собствени прибори, те чарджат безмилостно за пластмасови. Така че не тръгвай без метално канче, чиния и вилица.

5. Музиката

Тумба-лумба се носи през целия ден, чак до съмване. Почти всеки свири на нещо – кухарки, дайрета, хармоники, екзотични цигулки и тъпани. Някои даже и пеят – народни песни, лагерни химни, а често се носят и молитвени напеви срещу дъжд. В програмата вечер има от рага до инди рок. Ние май най се изкефихме на пънк-джазмените Bedlam Club Project и диджей сета на Котарашки. Иначе имаше и кабаре, и цирк. Танците задължително са около напалени огньове и в сенките на кладите хич няма какво да ти пука как точно се кълчиш.

6. Животните

Бъкано е с дружелюбни отвързани кучета (и русоляви дечица), чак можеш да си помислиш, че си на киноложка изложба (и детска планета). От всички породи доминираше родезийският риджбек (преброихме поне 7, постоянно увлечени в стадна лудешка гонитба), следван плътно от голдън ретрийвърът. От другите раси видяхме само наперения риж котарак Роналд, но ако толкова държиш, сигурно не е проблем да изпъкнеш и с домашно фламинго.

7. Хората

Босоноги, шарени, леко хипи, но най-вече хепи. Дали от чистия въздух или зеления мед, но масата са широко усмихнати и ала омиротворени. Лесно е да се изгубиш в тълпата, но все ще намериш кой да ти прави компания. Няма грижи да се местиш от поста на поста, от тента на тента, от хамак на хамак. Много идват и сам-сами и всички общуват като за световно. Всеки има какво да разкаже, да те научи и да ти продаде – световни идеи, източни практики, хендмейд джиджавки, беге носии. Преживявания, мечти, страхове. За някои дори Земята е плоска, мхм. Та, каква ще е твоята Беглика – зависи напълно и само от теб. Намасте, punk’s not dead и амин.

Вижте също и: