20 години Хиподил или голямото мазало

hipodil

20 години Хиподил или голямото мазало

Събирането на всяка една група е събитие, особено ако цифрата на годините е внушителна като тази. Въпреки това определено си признавам, че бях повече от скептична към събитието 20 години Хиподил.

Не към групата, тях си ги знаем и си ги обичаме, а по-скоро към залата, която не блести с най-добрите качества, цялата организация и публиката. Независимо от това с бодра или почти бодра крачка се запътих към дестинацията „Зимен дворец“.

Оказа се обаче, че или не съм ходила отдавна на подобен род събития (пък смея да твърдя, че доста си ходя), или въображението ми не е толкова добро. Търкалящи се бутилки от бира, тревни площи, превърнати в градска тоалетна, пияни, че чак заляни, хора – част, от които по държане доста наподобяваха свързващото звено между човека и маймуната.

Прескачайки купчината бутилки и кенчета успяхме все пак да се доберем до касата и да си купим заветните билетчета. Услужлив младеж отвътре ни обясни, че бира се продава и в самата зала и ние усмихнати се запътихме навътре. Е вярно, че се продаваше, стига да успееш да се добереш. След час чакане, аз лично все още бях далече от заветната напитка. Признавам обаче, че може би това е било уместно стратегическо решение, тъй като голяма част от влезлите определено нямаха нужда от повече алкохолна подкрепа.

Благодарение на добра душа се сдобих и аз с дълго чаканата бира и се отправих към вихъра на купона. А купонът беше труден за описване. Вокалистът на Холера очарователно се клатушкаше из сцената и опитваше да даде всичко от себе си за забавлението на почти по същия начин клатушкащата се публика. Мили екземпляри помитаха всичко пред себе си, без да се интересуват дали са те заляли с бира, момиче ли си, кво си… А звукът…  – той определено галеше ухото. Драмата със звука продължи и при изпълнението на Светльо и сие. Както се разбра и група Хиподил нищо не чуваше на сцената, та всички си бяхме заедно в кюпа. Това разбира се не попречи на публиката да се наслади на любимите си и култови песни, да пее с цяло гърло и да се раздаде на макс. На макс се раздадоха и самите „хиподилци“. Честичко ни плашеха, че това е всичко от тях, но се връщаха отново и отново, а ние пред сцената отново и отново им пригласяхме на  всички Хиподил текстове.

Не успях да прегракна този път, отказах се и от желанието си за още една бира, но определено като краен резултат – може да се каже, че почти се забавлявах. Радвам се винаги, когато има подобен род събития. Само дано следващия път има малко повече охрана, че сега тя си беше рядкост, доста повече кошчета и дано част от публиката стигне до извода, че за да се забавляваш на подобен концерт не е необходимо да си се направил на животно.

Вместо послепис: Все пак благодаря на групата, че свириха въпреки лошите условия и дадоха всичко от себе си. А ние от публиката, която помни случилото се, ще чакаме с нетърпение следващата ни среща и тирантите на г-н Витков  😉

И Хиподил продължават да са с гол в ръката нож:

[youtube id=“MtNMEOG7uXU“ width=“620″ height=“360″]

 

Вижте също и: