17 Years HMSU. Разнородна почерпка за Bass рожден ден.

17 Years HMSU. Разнородна почерпка за Bass рожден ден.

След миналогодишното изключително силно празнуване на Sweet Sixteen от HMSU летвата бе вдигната много високо. Лично за мен това бе най-силното парти на софийска земя през миналата година.

Още снимки от Анастас – тук.

Комбинацията от няколко различни по стилово звучене зали, изгряващи и вече актуални представители на RAM Records, няколко дръм и бас класици, наложили се във времето, както и изненадата Crissy Criss, за мен бяха перфектна комбинация, която би удовлетворила всеки фен на звученето. Тази година темплейта rd-hmsu е абсолютно същият, но пък защо да разваляш вече доказано работеща схема? Отново имаме четири зали пълни с качествен, разнообразен басов звук. Имаме класически представители в лицето на Metalheadz, младите, но вече налагащи се на сцената имена са от Eatbrain, имаме реге, имаме добро MC, имаме и всеки един български HMSU любимец.

ogoХайпът сред обкръжението ми бе голям, а още с пристигането ни забелязвам, че явно е така сред всички. Часът е около 00:30, а опашката пред 4км е доста еректирала, напук на вледеняващото време. Доколкото разбрах на събитието са присъствали около 2 000 човека, което е наистина впечатляващо, тъй като Drum and Bass-ът и още повече HMSU гостите са далеч от публицистичния комерсиален мащаб.

Когато влязох в черната зала, на сцената бяха EXo и Bzzzt, които представяха типичното си звучене. След няколко приятелски срещи се запътих да видя какво е положението в бялата зала, която, да си призная, ме изпълваше с по-голям интерес. Там вече буйстваше Ogonek. Да, правилно прочетохте. Не знам дали, защото съм свикнал да слушам Валери след 04:00 или поради сравнително трезвото ми състояние, музиката му ми се стори по-спокойна от обикновено. В никакъв случай не казвам, че е била лека – всеки, който го е слушал знае, че леко и Ogonek в едно изречение не върви. Изслушах няколко негови авторски парчета и само след минути прекарани почти до него аз вече бях напълно загрял и готов за басови избухвации. Именно поради появата на Валери толкова рано, затвърдих впечатлението си, че ни очаква много, и че това парти ще е по-специално. А пък и все пак рожден ден се празнува само веднъж в годината, нали така?

jubeИмах голям мерак да чуя Jubei и малко преди 01:00 се отправих към другото помещение, за да не се отплесна и забравя. Не малко неща трябва да се видят днес. Още от началото на сета му усещам характерните Metalheadz вибрации. Jubei е като лорд от Metalheadz кралството и за мен бе истинска чест да се доближа до него и докосна до емоцията му. Плътен тежък бас, минималистични снерове и неспиращо темпо. Музиката му, без много да му мислиш, те отнася в един типичен коловоз, от който ти е трудно да излезеш. Тъй като ме хвана страх да не остана подвластен на Metalheadz магията, танцувайки се разхождам до бялата зала, където младата надежда L33 бе подхванал мощното Eatbrain звучене. Изригващата зала бе препълнена и движението до сцената се случваше бавно. Изрично искам да споделя колко много ме изкефи Eatbrain логото съставено от огромни LED (може би) екрани. В последно време много се говори за L33 и след като изслушах 5-6 бързичко сменени от него трака, разбирам защо е така. L33 пуска избухващи Drum and Bass парцали, които те мятат през лицето, при това с доста бърза скорост.

Искам да отлича MC-то в Eatbrain залата. MC Coppa е първото емси, което гледам на живо и мога с ръка на сърцето да кажа, че изобщо не ми пречеше да се насладя на музиката. Нещо повече – на моменти дори гласът му сякаш обогатяваше песента! (нещо, което се случва веднъж на високосна година при мен). Той сякаш успешно нацелваше в кои моменти е добре да пасува и кога е време да заблести. Все пак, според мен, от значение е и фактът, че на ключови моменти от типична Neurofunk селекция MC-то нямаше как да се пребори с бомбардировката от звуци. Coppa акомпанираше всеки Eatbrain представител тази вечер и все така нацелваше тънката граница, за да не се забута в графата на досадниците.

Jade продължи Neurofunk ускорението, но пусна повече непознати за мен тракове, което винаги е гот. Главният мен в унгарския лейбъл се забавлява с публиката и между сета си прокарва няколко по-експериментални парчета. Бях ги чувал отпреди и не ми бяха направили голямо впечатление, но тук… на това озвучение, направо си ме пръснаха. Сещам се за ремикса на Mefjus на парче на Ivy lab или обратното, който винаги ми е звучал интересен, но онази вечер ми прозвуча направо зловещ. Много приятни изненади в този ред на мисли…

vutreshnaMindscape още с появяването се представи като суров безскрупулен тип и с влизането в сета си, наложи у мен впечатлението, че иска да покаже каква е най-тежката страна на Eatbrain отбора. Сетът му беше много здрав и пукащата се по шевовете зала, едва не се пръсна. Бяхме в едно странно положение на агресивен музикален катарзис.

Удоволствието, изписано на лицето на всеки, който успях да зърна, бе очевадно. Mindscape си е едно модерно зверче… е не колкото Cooh, но затова вкарвам думата модерно. Eatbrain са много актуални в момента и с право.

След тях беше и българският горд картечничар COOH, който… по моя скромна преценка, просто довърши всичко останало живо в залата. Вярно, на някои хора стилът на COOH им идва твърде суров, твърде gabba-like, но за мен това бе най-естественият завършек на програма, целяща да изстиска всяка капчица вода от теб. Бирите в тази зала ми вървяха като за световно.

coohПреди да затворим Eatbrain залата с COOH нека спомена, че не си прекарах абсолютно цялото време в споменатото вече мини-пространство.

В черната зала чух Commix, който ми бе слабо познат и добих предварителна представа за него единствено от изслушат на работа негов сет в youtube. E…на живо звучи по-добре. Звукът му е минималистичен, басът върти, а няколко от песните ми дойдоха доста екзотични. Сетът му би забъркал доста, ако му се отдадеш и му позволиш да се отпусне в мислите ти.

Не знам дали не слушах достатъчно Ant TC1 или не ме впечатли с нищо ново, но след кратка равносметка не мога да се сетя за нещо, с което да отлича времето, прекарано сред неговата музика. Сякаш си следваше настроението, наслоено между четирите стени на залата, носещо хората, които бяха изпълнили и това помещение.

хмсуКонтрастът между двете най-големи зали е очеваден. Едната пъстра и шумна, а другата тъмна и дълбока. Готино е, че повечето хора успешно правят транзишъна в настроението между двете.

Междувременно посетих и рага залата, където купончето си вървеше също. Макар музиката тук да не ми е от любимите усещам вайба на хората, които безгрижно си танцуват и сякаш изобщо не се интересуват какво става из другите зали на 4км. От позитивизма на регето направих личната грешка да вляза в четвъртата зала, която за моя изненада бе пълна до краен предел. Музиката беше здрава, но скоро след откриването на помещението, го напускам, защото положението ми рязко се влошаваше…

Осъзнавайки се след краткия момент на слабост, се озовах вече към края на сета на COOH, който вече проверяваше дали измежду труповете има някой останал жив… Та да му види сметката. Е… аз не само, че бях жив, ами направо се разбих на музикалното му шоу! Въпреки сравнително късния час залата не се бе изпразнила изобщо. С последните си няколко трака Иван забиваше по-brеakcore, gabba хави, от които феновете на този тип музика просто пощръкляват. Забравих да спомена, че металната ограда, която трябваше да разделя DJ-ите от публиката, често не седеше на мирна. Тя беше в едно непрестанно движение с публиката, която никак не се щадеше. Иван Шопов като предводител на армия, разпусна войската си басери, които бавно, но сигурно се отправяха към Metalheadz залата. След това велико преселение на племето Бас от местността Eatbrain, земята на Металните глави ми се видя направо тясна… а там нещата изобщо не бяха приключили…

hightСякаш вече по традиция партито завърши със сета на поредната HMSU гордост – High Roll. Те отново бяха страхотни и вече хиляден път всички бяха доволни от тях. Сетът им този път бе малко по-игрив, според моето ухо, но отново включваше въртеливо басче, което е фаворит на всички ин да плейс. Пълната зала изслушваше и изподскачаше на целият сет на High Roll и дори скандира за още след края му. Въпреки, че на Димо и Марто май им се пускаше още, те сложиха край на музиката и на един страхотен седемнадесети рожден ден!

Докато се борихме с останалите смели юнаци за такси, всеки ръсеше суперлативи за изпълнителите, партито, звука и несъмнено запази топли спомени за този рожден ден. Защото…макар и да не сме поканени поименно, макар и да не получаваме богата почерпка – има нещо, което всяка година ни кара да треперим в средата на януари. Кара ни да очакваме тази годишнина, сякаш е на най-скъпия ни приятел. Всичко това се дължи на любовта ни към музиката и на факта, че HMSU очевидно правят всичко възможно изтънчените балкански вкусове да са заситени.

Видяхме много големи изпълнители, както изглежда ще продължаваме да гледаме и единственото, което можем да пожелаем е: Да сте живи и здрави момчета поне още 117 години! Все така надъхани и все така отдадени на Бас!

Вижте също и: