Това жълта музика ли е?

жълта музика

Това жълта музика ли е?

Или как Уикеда, Анимационерите, Блуба Лу и Остава палят фитили 15 години.

Имало едно време независим БГ лейбъл, на който му викали Жълта музика, ама фалирал „брутално“. Ей това разбрах, ровичкайки се из нета и спомена, за да изчовъркам повече за тази легенда, каканижеща от 15 години насам. И ми става ясно, защо жълтата музика е жълта – дава слънце на едни такива идеи, които пръскат светлина набързо и за напред.

И да, явно заради идеята да огрее Жълта музика продължава да свети и до днес, ама с малко по-различно „първородно“ сияние, за да ни е яко да слушаме българска музика (саунд:)). Глашатаите на жълтата легенда продължават да пълнят клубове и глави за 15+. Тази събота беше ред за свиване на изминалите, преминалите и продължаващи да светят идеи на Уикеда, Анимационерите, Блуба Лу и Остава, демонстративно събрани в едно ново идейно място –Терминал 1.

жълта музикаЗа срещите си винаги съм точен аз
хвърча объркан ориентирам се с компас
пристигам потен закъснявам вече час
червените луни ги нямаше…

Имах среща за 15 години жълта музика и бях точен… Даже леко наточен, най-вече заради Анимационерите. Затова точността ми прерасна в следварително едночасово закъснение, което пък се отрази в препускане и пропускане на Уикеда. Малко ме хвана яд, ама малко, нали и следващата събота ще ми изникнат отнякъде и ще ги прослушам на екс… Защото иначе няма как…

Натискаш play натискаш record
с едно наум дисплеят светва
и няма звук, а само шум.
Записваш се, възпроизвеждаш,
очите музика премрежва.

Връхлитам потен, задъхан и притеснен, че мога да изпусна най-големите плюсове на партито. Записки не ми се водят, а си пожелавам наздраве с обичайните усмивки, ама тази вечер те са някак по-искрени, защото очите жълта музика премрежват. И айде, чува се Moby, явно анимацията със Светлана е пред започване. До-о-обре, спирам да се подпирам облегнат на втория етаж и плавно се гърча по пътя за underground-a, докато стигна front of stage. Упражнението изисква повече усилие от три лицеви опори… А избухването си е на макс – редят ми се пред премрежения слух Карам като луд, Foss, Snowboard, Красива Лулу…

Едвам се загащвам… Сценичните гащи не са жълти, а черно бели (като празната ми поща) и контрастират с шарените погледи отгоре, отдолу, отстрани и отзад. По едно време откъм сцената се долавя само шум, вместо познатия звук, ама възгласи Гурко-о-о го заглушават и въвеждат баланс в жълтата музика. Усмивки и крайно доволство; няма драма, само тя…

жълта музикаГлътка въздух в най-луксозната стая за пушачи на летище:).

Е главата ми играеш си с нея.
Как сладко с глупостта в мен си живея.

Блуба Лу са точно навреме за хипнотизиране от визия и за споделяне на лека психоза. Всички се носят на талази. Цигарата след консумацията… Разфабрикуване, потоп и ъ-ъ-ъ, меланхолия. Nevermind. Never. Разни хора си тръгват, други остават за Остава. И пинг-понг към beer pong-а. Този път не жълта, а оранжева еуфория залива останалите, които чакат полета от терминала към Лондон, Париж и Берлин.

Приземяване със Shaker Maker и край. Да, ама не – жълтото от цветния спрей е запалило фитила на това, което на въпреки продължава да свети. Трябват си повече такива фитили, а не един на 15 години.

Остава ми да си следвам анимирания компас до вкъщи и пак да съм с теб… В понеделник.

Остава – London, Paris, Berlin

[media link=http://www.youtube.com/watch?v=sZVpKEzkkVk&feature=youtu.be]

 

Вижте също и: