Еми, Килата ≥100, майка…

100 kila

Еми, Килата ≥100, майка…

И не по задължение с усмивка пак съм

Колко често ви се случва да отидете на музикално събитие на певец или група, без дори да можете да се сетите за една песен, без очаквания и със странното чувство, че сте попаднали сред някакви странни хора. Благодарение на разни приятели и собствени наклонности, често мазохистични, при мен това се получава нерядко.

Стоейки на опашката пред Club Tequila, за да вляза на черното парти, на което специалният гост щеше да е нашумелият рапър Килата, осъзнах, че съм попаднала отново в същата ситуация и се опитвах настървено да се сетя за някоя негова песен, която да оправдае 15-минутното висене на студа. Успехът, разбира се, беше нулев. Нито една песен не ми изникна на хоризонта, но пък определено си признавам,че бях впечатлена от броя на хората, чакащи с мен.

Само след няколко часа все пак разбрах, че съм запозната, макар и бегло, с творчеството на рапъра. С коя точно част от творчеството му, не мога да повторя, тъй като голяма част от текста не разбрах, а това, което разбрах, попада в графата нецензурно. Не мога да отрека обаче, че се забавлявах. Забавляваха се и хората около мен, особено онези, които видимо знаеха доста добре текстовете му. А ако трябва да съм честна, те бяха по-голямата част от публиката в претъпкания клуб.

Забавляваше се и Килата, когото чистосърдечно бих определила като „откровен простак“, нещо, за което се надявам той да не ми се обиди. Забавляваше се без поза, искрено и неподправено, някак естествено. И тъкмо с това чувство заразяваше и публиката си. Забавно беше да чуя и интерпретациите му върху Шакира и Manu Chao. Дано последните да не следят много сайта ни, че да не го издадем, ако не си е платил авторските права.

Не знам дали отново бих отишла на негово участие, просто защото бг рапът някак не е моята музика, или поне вече не е, след залеза на Ъпсурт. Но ако трябва да посетя все пак подобно събитие, може би отново бих избрала Килата. Сред нецензурните текстове имаше нещо, което голяма част изпълнителите на родната ни сцена отдавна са изгубили, това да се радват, че са на сцената, на публиката, на това, което правят, а не само да позират изкуствено.

 

Вижте също и: