100 кила протест в созополския Vision

100 кила

100 кила протест в созополския Vision

 „100 кила, абе ей, аз тия съм ги слушал… много са яки!“

Трябва да се вслушаш в едно момче, което е далеч по-леко от 100 кила, за да ти покаже, че не само простотията си тежи на мястото… Но и лятното протестно настроение. Независимо дали си на созоплския бряг, във Варна, София, Пловдив или Стара Загора.

Вечерта на 31 юли в клуб Vision Созопол беше много страстна, но не заради климата, а заради музиката – яко пот, яко „да/енс“, но преди всичко излъчваше жегваща рационалност. Тази, описана от баба ти, докато е готвила леща или в която Пипи дългото чорапче те е вкарала.

Оглеждам се, изненадана, в маранята на 100%-ва жега, която се носи на талази и виждам по-различни лица „във клуба“. Променени и борбени. Децата на промяната сме тук! Започват от 100 кила, защото са неуморни.

Ето ви протест, ето ви промяна, ето ви това, за което толкова се пънете! Едно момче, което с пот на гърба и 15 парчета може да ви накара да забравите проблема, но и да ви даде решение – без алкохол, без трева и без наркотици…

В ушите ми кънтят още откъслечни 100 килограмови фрази: Сините кецове са за тебе, тебе и тебе… Вечер с тебе чади…бум шакалакалака…Айдахо! Защото Айдахо е мястото в Съединените американски щети, където младите искат шампанско и сълзи! Защото навсякъде има място, където можеш да бъдеш с „твойте“, а аз с „мойте“ и пак да се откриeм, за да се запалим.

Гори бе хора, гори! Тук са децата на „промяната“. Тук, обаче, не се отглеждат/оглеждат глутницата млади вълци, а консуматори и вдъхновители… Селяни, които ползват салфетката, за да си бършат пръстите. Другото е въпрос на образование… и възприемане на първичността, но не определяне чрез нея.

Имате точно една седмица за да ме разберете, аз моята почти я приключих. Започнете вашата и нека преди да умрем да си поживеем… тежко.

[media link=“http://www.youtube.com/watch?v=C7ABmwfZM4I“]

Вижте също и: