Ода за дъжда, маймуните и легендите на Светльо

Ода за дъжда, маймуните и легендите на Светльо

Има едни хора, които те удивяват с упоритостта си, често граничеща с тъпотия. Именно на тях ми прилича природното явление „дъжд“ и отношението му към провеждащите се концерти в сгушения в Борисовата градина бар „Маймунарника“. Валя преди няколко години по време на последното събитие за сезона с бандата Уикеда, трещя и миналата година – на концертите на сърбите от S.A.R.S. и на Светльо и ко, опита се да ни изгони и вчера. „Скъпи дъжд, не виждаш ли, че няма да ти се получи! Нито успяваш да ни накараш да си ходим, нито да се кефим по-малко. Единственото, което постигаш е да вкараш някаква страхотна и положителна енергия в случващото се и да превърнеш всяко музикално събитие в невероятен купон.“

Точно това се случи и тази сряда, когато дъждът отново се опита да ни спре. Но не спря нито нас, нито Светльо & The Legends. Поизмокри някои, отрезви други, напълни празните чашки на трети. Валя, валя и спря. Спря, за да ни накара да открием подобаващо летния сезон на култовите концерти, да си спомним, че след бурята винаги идва слънце (в нашия случай луна), да преоткрием забавлението на джапането в локвите и танците под открито небе.

А на сцената голият до кръста Светльо се раздаваше с енергия, на която всеки 15 годишен хлапак би завидял. И въпреки че често плашеше, че това е всичко от него и бандата, си мисля, че можехме да продължим още дълго, ако не беше забраната за силна музика в заведението след 23 часа. Не минахме и без импровизации. Особено когато обстоятелствата оставиха китарата на Мъни без ток, но не и него самия. То „ток“ си имаше в цялата група, а и в публиката, която даваше всичко от себе си в припяването и граченето.

Та така, дъжд. Май все пак всички сме щастливи – ти си валя, ние се забавлявахме. Ще те чакаме пак. Мястото го знаеш, а за събитията – резервирай си цялото лято!“

Вижте също и: