Урок как да бъдеш Crazy с легендите от Aerosmith

Урок как да бъдеш Crazy с легендите от Aerosmith

Колко често се случва в живота на човек да сбъдне мечтите си? Отговорът може да е и малко, и много, въпрос на мечти. Ако са прекалено големи, може и никога да не изпиташ сладкото чувство на щастие. Ако са прекалено малки, ще започнеш постепенно да не ги забелязваш. Именно за това аз си се придържам към златната среда, за да не свиквам прекалено много и в същото време сравнително често да имам повод за голяма усмивка.

Но все пак и аз съм човек, и аз като всички имам и няколко големи мечти. Там е пътешествието до Куба, разходката до Лисабон, там беше и да слушам на живо легендите от онази група с емблематичния клип с двете девойки и един младеж, и един багер, изписващ Crazy. Ако все още не си се сетил кои са те, може би това е моментът, в който да затвориш компютъра и да забиеш глава в бюрото, то и без това в нея явно няма нищо.

Да слушам на живо легендарните Aerosmith за мен си бе истинска и голяма сбъдната мечта. Още си спомням онзи миг преди няколко години, когато разбрах, че ще идват в една съседна страна, но липсата на финансови средства не позволи на мечтата да се сбъдне още тогава. Затова сега – всичко беше планирано от рано – билетът беше налице още от 2013 г., времето беше поръчано топло и въпреки инатът му – все пак бе хубаво.

Чудя се дали може човек да опише с думи, преживяното на стадиона. Чакаш със затаен дъх. Знаеш, че тези хора са от над 40 години заедно, като банда, че вече са на възраст и тихичко се страхуваш след толкова години да не останеш разочарован и любимите ти песни да не звучат точно така, както си ги знаеш.

Всички страхове в събота обаче се изпариха още с първите няколко ноти. Стивън Тайлър си е същият „луд за връзване“, със същите прилепнали дрехи и същия изродски глас, който всички толкова обичаме. Може би единствено моят глас не звучи в момента така, както трябва. А и може би гласовете на още други стотици, които като мен пяха с пълно гърло от Eat The Rich и Elevator, през Cryin’, Jaded, Ragdoll, та чак до Dream On, Sweet Emotion.

Не знам дали от Aerosmith ще изпълнят обещанието си пак да дойдат, но си пожелавам да го направят. Към това ще добавя и още една голяма мечта – да имам същия хъс, енергия и щуротия като тях, когато премина границата на 60-те години.

Благодаря Ви Aerosmith! Бяхте, сте и ще бъдете още дълго – ненадминати легенди!