Кукленска опера за Пепеляшка

Пепеляшка

Кукленска опера за Пепеляшка

Кукленска опера или как артистите от Софийската опера и балет разказаха комичната опера на Росини – „Пепеляшка“.

Роботният ритъм понякога така те отнася, че без да се усетиш, вместо на балет, се оказваш на опера, а операта се оказва кукленска и докато се опомниш си попаднал в приказен свят.

Иззад плюшените завеси на Софийската опера и балет често се разкриват различни магични образи и звуци. Тази вечер те бяха облечени в Кукленска опера, чийто основни съставки бяха – жизнерадостна музика на Росини, стакати оперни гласове, невидими музиканти, приказни костюми и закачливи декори. Всички те забъркани в един спектакъл, който може би само пъстроцветното перо на Шарал Перо и въображението на дете, биха могли да пресъздадат… Да, ама не…

За първи път, откак посещавам спектакли в Софийската опера и балет, мога да кажа че се насладих на нещо, което може да се понрави не само на любителите на оперното изкуство. Сцената бе залята от нетрадиционните за класическата, елитарна обстановка на Софийската опера и балет, жълти, оранжеви, небесно сини, бебешко-розови цветове, ободряващо излъчвани от всеки един детайл и в унисон с току пристигналата пролет.

Декорите, макар и скромни на брой, ме разходиха с каляска до палата на принца, където погъделичкаха суетата ми и провокираха желанието ми и аз да облека, поне за час-два, роклята на Пепеляшка и да надвия със смирение чувството за отмъщение, провокирано от грешките на другите.

Шантавото, но симпатично, пресъздаване на атмосферата на приказката бе допълнено от кукленските костюми, с които наистина изключително талантливите певци бяха преобразени. Със стакатите си гласове пърхаха леко и гладко около ариите, а повярвайте ми тези на Росини са сериозно предизвикателство.

Като при късо съединение в електрическата мрежа, публиката едва дочака последните тонове. Наелектризирана, тя върна няколко пъти на сцената виновниците за този различен спектакъл.

А аз си тръгнах с лаконична усмивка и погълнала послания от действителността. Пак ще гледам операта „Пепеляшка“, най-малкото защото си заслужава, а до тогава ще я препоръчвам на всеки, независимо дали вярва в приказки.

Вижте също и: