Жеравна пак се увъртя в носии

Жеравна

Жеравна пак се увъртя в носии

След кратка пауза получихме включване от DJambore.com фурията ivitsa, за да ни разкаже за подвизите си по време на тазгодишния Фестивал на фолклорната носия в Жеравна.

Пристигане – в петък вечерта след полунощ. Веднага се залавяме за работа – разпъваме палатки и черджета. Програмата на Фестивала на фолклорната носия за петък вечерта вече е приключила, но това не пречи на тъпаните да удрят до сутринта и да се вплитат в съня ми.

Всичко утихва едва в ранната събота сутрин, когато се събуждам и нетърпеливо вадя носията от раницата, за да я надена. Нахлузвам бялата риза, фустата, шаячната носия с красиво ушити гайтани… Затягам престилката с пафтите и съм готова да се джамбурна във времето. Телепортът ме пренася в измерението на калдъръмените криволичещи улици на Жеравна от време онуй, които пак оживяват сега – когато над тях витае духът на фестивала. Краката ми пристъпват непривикнали да ходят в шушони и цървули и прекрачвам входа на феста през близката на селото горичка. Посрещат ме десетина гайди, надути от родопчани.

За поредна година присъствам на Фестивала на фолклорната носия в Жеравна и нищо не успя да ме изненада. Нито чеверметата, нито хляба на жар, юнашкия тиган, нестинарите, огромния огън до небето, и кръшното хоро на хора с носии около него… И докато хоро се вихри по програма, на мегдана без да има повод се изюркват две родопски гайди. Някои от момците надуват гайдите, а другите запяват родопски песни, пак момите повеждат троптежа.. Хорото расте и колкото повече хора се хващат на него, толкова по-пъстри реплики се чуват: „Е-е-е може ли и аз да се хвана на хорото“ или „Ех, и аз да знаех текста на тез песни, че да запея“…

Гайдите утихват и дават преднина на закачливи и весели гласове на моми.  „Ей, вие момчиета от къде сте?“ И айде пак джамбур във времето, когато момите цяла година приготвят най-гиздавите си дрехи за събора в селото, а момците харесали ли са си някоя мома, се хващали на хорото до нея…

Кой води?

Вижте също и: