Въздухария 2013 продължава да ни вее

Въздухария 2013

Въздухария 2013 продължава да ни вее

Пусто лудо и младо е на Въздухария 2013 Калофер, защото животът не е песен, но там всички живеят до полуда…  

фотограф: Лора Василева

След петнайсетина километра с колело от Карлово до Калофер пристигаме на площада в Калофер, където има необичайно много хора с раници, палатки и шалтета. Повечето си мажат филии с лютеница и/или се подреждат на опашка за биричка пред магазина. Поводът е Въздухария 2013 в местността Паниците, намираща се на около 5 км от града. Пристигаме на поляната и разпъваме палатки. И както си седя лехусещо и блуждаещо от сцената се завихря звук на гайди…

Естествено, не издържам нa желанието да видя гайдите от близо. То ме издърпва до пред сцената, където за моя изненада няма нито гайди, нито певци и певици на народни песни с мустаци, а само един ди джей с един пулт, който миксира народни песни с истории за хайдути и Bass-a с Beat-a. Слънцето залязва и обагря връх Ботев. Розово-лилави оттенъци си играят с върха и подсилват усещането за величието на вселената. В този подходящ момент на поляната  огненият пой разцепва идващото тъмно.

Малките деца не знаят откъде идва това изкуство на жонглиране с огъня и заливат с въпроси родителите си със сподавено възхищение в гласа „Това е като заклинание… Все едно тя прави магия“. Винаги има някой по-умен, който да им отговори на въпросите, но всъщност най-важното е сърцето, което чувства колко ни е яко в този момент. Сред огъня изплуват и звуци.

Кънтри мюзик с рага стайл събира на сцената хора, които се виждат за първи път и импровизацията на пеене и живеене залива фестивала чак до сутринта, когато се събуждам от шумове на прелитащи делта и пара планери. Подавам глава навън и един човек скача с бънджи от балон. Трогателно.

C’est la vie…

Исихия – Кости

Вижте също и: