Как вятърът стана декор в операта Борис Годунов на площада

Вятър опера

Как вятърът стана декор в операта Борис Годунов на площада

Случвало ли ви се е да знаете, че вечерта сте на някакво събитие и постоянно да заничате към прозореца с умолителен поглед облаците да се разсеят. Често обаче те не само не се разсейват, а водят след себе си спад на температурите и студен вятър, обещаващи да провалят преживяването ви.

В моя случай обаче студеният вятър, макар и доста смразяващ, не само не ми провали вечерта, но и се вписа повече от отлично в декора на операта Борис Годунов, която Софийската опера и балет поставяше пред храм-паметника Александър Невски.

снимки: Евгени Станимиров

Борис ГодуновРазвети коси и наметала, люшкащи се декори, карта от плат на могъщата Русия, подмятана нагоре и надолу като разбунтувало се море, всичко допринасяше още повече за засилване на чувството за обреченост и фатален край, които се носеха картина след картина. Гласът на певците превземаше площада, сякаш получил сила от издигащия се зад тях величествен Александър Невски. На сцената преминаваха препускащи коне с развети гриви, призраци на убити деца и един полудял и разкаял се цар и завладяваха притихналата публика.

Макар не всички да успяха да издържат до края на операта Борис Годунов и леденият вятър да успя да прогони мнозина, останалите до последния такт на предсташлението наистина изживяхме една частица от руската история. Аплодисментите накрая бяха повече от бурни и дори май успяха да засрамят вятъра, който или притихна в този момент, или от вълнение бяхме престанали да го усещаме.

Голямо „Браво“ на целия екип на операта – на певците и музикантите, които стоически издържаха студа и плениха с гласовете и музиката си публиката, на отговорните хора за декора, осветлението и озвучението, които накараха храма и площада да се превърнат в уникална част от сцената, и на управата на Операта за смелостта да поставят Борис Годунов по такъв начин!

Вижте също и: