Аrtmospheric – различно ниво на възприятия

Аrtmospheric – различно ниво на възприятия

След малко по-голям брой дни, за асимилиране, мислите може би заеха някаква конкретна посока и структура… След такова Аrtmospheric зареждане е трудно да се пресъздаде каквото и да е…

Бе една доста ветровита петък вечер. След обичайните няколко питиета, вече стана време вятърът да ни „задуха“ към Mixtape 5, където ни очакваха нови нива на възприятия за звук „генериращ обграждаща те среда“…

… Беше малко след 00:30 ., когато вече вървяхме из подлезните галерии на НДК. Приближавайки, вече чуваме и виждаме глъчката отпред. Има хора! Чувството на уют и топлина ме обгърна още в подлеза. Повечето се познавахме и сме приятели. Тълпата беше странно смесена. Оказа се, че има и друго събитие в Side B… Eдна година „Нещо си“, което звучеше като „отхвърленото и плачещо отроче на The Voice и много лош dubstep” и за да не слушаме повече писъците му – бързо навътре…

Ами вътре… вътре беше плътно и наситено. Ново ниво на възприятие. Имаше около 500 човека, които се бяха потопили във вече загрелият Shackleton Live, който разтърсваше клуба. Поразителна разлика. След намесата на Аcoustic Waves и реализирания им проект за нови нива на звукова асимилация и изолация, спокойно мога да за заявя, че това бе един от най-чистите и плътни звукове, които съм чувал. Сякаш извиращ изпод краката ти, заограждащ те отвсякъде, за да изгради твоя собствена музикална среда, в която да вирееш свободен. Пътешестващият dub на Shackleton обгръщаше всичко. Не искам да ограничавам със стилове, а да обяснявам с усещания. Музиката му създаваше усещане, сякаш си в електронен еквивалент на природа… сред dubова гора, близо до водопад, който се лее спокойно. Докато не приключи 6-7 минутният интервал, изграждащ звуково-околната artmospherа… и тогава от колоните „потичаше“ басът, който завършваше „картината“ и след това започваше „рисуване“ на нова. За съжаление изпуснах live-a на idmt aka Cinnamint & Kliment, но музиката, която ни заобграждаше сега беше повече от заслужаваща си. Музика, която изискваше пълна концентрация и мислене, за да влезеш в нея и да я възприемеш.

1Времето беше „неясно понятие“, така и не успях да разбера кой, кога започва и свършва, а нямаше и нужда…
Цигара пауза.

Триизмерните фигури, висящи от тавана, вече бяха грейнали изцяло. Помагащи ни да надникнем през тях, в една различна среда, като прозорци… Тягата бе изпълнила помещението, а звукът нагнетяваше artmospherата до нови нива на възприятия.

Marcus Henriksson бе започнал своята техно Одисея. Това бе първият ми досег с него на живо. Техното му се лееше свободно, но строго структурирано. Твърдо и скоростно, но в същото време мелодично, лирично и хармонично. Отнасящо те на едно дълбоко пътешествие, под съпровода на електронната музика. Нивата на звук стигнаха нови висоти. Звукът изпълваше целия клуб. Не се губеше, не изчезваше. Отиваше точно там, където трябваше. Техното бавно, но сигурно набираше инерция и посока. “Преминавахме през различни настроения и места“, по звучене…различни човешки състояния.

Като горд и виден представител на Риби-те, се гмурках и наслаждавах все повече и повече на музикалното ни потапяне. Дълбочина, плътност и тяга. С тези три думи може да се опише петъчното ни преживяване…
За съжаление всяко нещо си има край, но спомените остават. Спомените, които няма как да се преразкажат, но мога да подтикна и други хора да ги преживеят. Това беше първият ми Artmospheric експириънс с техни гости-няма да бъде последен със сигурност.

Очакваме откритото издание на Artmospheric Festival. Eлате и вие, за да имате спомени, които да ви е трудно да преразкажете…

Вижте също и: